16 февр. 2019 г., 16:44

За зимната магия 

  Поэзия » Другая
337 3 3

Снежецът пада от небето,

а във очите ни- магия.

И всичко побеля до дето

изпием по една ракия.

 

Ще ни затрупа снегопада

и непринудено, и нежно.

А лунна сянка ще попада

в полето равно, белоснежно.

 

И любовта, като снежинка,

в рамото ми ще се стрие.

И някак плахо- под сурдинка,

в сърцето бавно ще попие.

 

А в чашата ми със ракия

аз егото ще си удавя.

С инат до смърт ще се напия,

и зимата да я забравя.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??