16.02.2019 г., 16:44 ч.

За зимната магия 

  Поезия » Друга
285 3 3

Снежецът пада от небето,

а във очите ни- магия.

И всичко побеля до дето

изпием по една ракия.

 

Ще ни затрупа снегопада

и непринудено, и нежно.

А лунна сянка ще попада

в полето равно, белоснежно.

 

И любовта, като снежинка,

в рамото ми ще се стрие.

И някак плахо- под сурдинка,

в сърцето бавно ще попие.

 

А в чашата ми със ракия

аз егото ще си удавя.

С инат до смърт ще се напия,

и зимата да я забравя.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??