17 may 2004, 18:28

Заблуда

  Poesía
1.7K 0 2
Не те обичах знай любима
за мене беше следващ знак,
със теб приключих таз година,
но в другата ще пробвам пак!

Така си мислех аз до вчера,
но ето на каква беля,
без теб немога да живея,
невиждам смисъл във деня!

Незнайно влюбих се във тебе
незнам как случи се това,
искрицата запали ти във мене,
която топли ме сега в нощта!

Незнам дали oтново ще те видя,
дали по моя път ще тръгнеш ти!
Но знам искрицата във мене,
за тебе вечно ще гори!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмил Павловски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....