May 17, 2004, 6:28 PM

Заблуда

  Poetry
1.7K 0 2
Не те обичах знай любима
за мене беше следващ знак,
със теб приключих таз година,
но в другата ще пробвам пак!

Така си мислех аз до вчера,
но ето на каква беля,
без теб немога да живея,
невиждам смисъл във деня!

Незнайно влюбих се във тебе
незнам как случи се това,
искрицата запали ти във мене,
която топли ме сега в нощта!

Незнам дали oтново ще те видя,
дали по моя път ще тръгнеш ти!
Но знам искрицата във мене,
за тебе вечно ще гори!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмил Павловски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....