24 may 2006, 14:13

Заблуда

  Poesía
1.4K 0 4

В заблуда може ли да се живее?

Ти вярваш ли, че има на света любов?

Запитвал ли си се, защо копнее

сърцето ти за капчица живот?

 

Живот, изпълнен с радости и страсти,

с арка изградена от мечти,

а не с думи тежки и опасни,

които казваме, когато ни боли?

 

Опитваме да вярваме, че сме щастливи,

че Бог такава участ ни е отредил,

Изпускаме си нервите и заядливи,

по пътя тръгваме, където ни е наредил.

 

А мястото на любовта къде е,

в тази сиво нарисувана картина

и кой без нея може да живее,

самотен пак година след година?

 

Все има някой, който в заблуда

си мисли, че самичък ще е по-щастлив...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...