24 may 2006, 14:13

Заблуда

  Poesía
1.4K 0 4

В заблуда може ли да се живее?

Ти вярваш ли, че има на света любов?

Запитвал ли си се, защо копнее

сърцето ти за капчица живот?

 

Живот, изпълнен с радости и страсти,

с арка изградена от мечти,

а не с думи тежки и опасни,

които казваме, когато ни боли?

 

Опитваме да вярваме, че сме щастливи,

че Бог такава участ ни е отредил,

Изпускаме си нервите и заядливи,

по пътя тръгваме, където ни е наредил.

 

А мястото на любовта къде е,

в тази сиво нарисувана картина

и кой без нея може да живее,

самотен пак година след година?

 

Все има някой, който в заблуда

си мисли, че самичък ще е по-щастлив...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....