31 ene 2008, 8:49

Заблуда

1.4K 0 5

Няма го вече погледът ти влюбен

и май не гледаш никоя така.

Моят също май е някъде загубен...

Та свършиха ли вече наш`те времена?

Нали уж бяхме двамата?

Нали не осъзнавах колко съм красива?

Дали в това не се крие и драмата,

че мислех си: "О, да, аз съм щастлива"?

Щастлива ли? Не го мисля вече...

Залъгвана - да, но не и щастлива.

Била съм в плен на думите, които ти изрече,

но сега разбирам, че истината е горчива.

Аз съм сигурна, че някой ден

ще разбереш какво ми в било през тез години -

да бъдеш в себе си вглъбен

и да ме използваш, а аз да крещя: "Помогни ми..."

И въпреки болката, скрита в мойто сърце,

аз не искам ти да страдаш.

Та все пак уж болката минава, времето тече,

дано на хора като тебе не попадаш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Та все пак уж болката минава, времето тече,
    дано на хора като тебе не попадаш.

    Ммм да повтарям си ,че го мразя..но все пак не му желая това .. Прекрасно е !!!
  • Просто страхотно произведение
  • Дали в това не се крие и драмата,
    че мислех си: "О, да, аз съм щастлива"?
    Щастлива ли? Не го мисля вече...
    Залъгвана - да, но не и щастлива.

    Ех,много ме докосна!Искрено!
  • Прекрасен стих!Поздрави!
  • Опитаай се да обърнеш повече внимание на изказа си. Примерно "наш'те" е форма, която в съвременната поезия вече не се приема добре. Словото трябва да е леко и без такива съкращения в полза на ритъма. Чувството е силно и внушително, повежда читателя в посоката, която ти си искала да посочиш, но трябва да се стремиш към по-оригинален начин на писане.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...