Jan 31, 2008, 8:49 AM

Заблуда

  Poetry » Love
1.4K 0 5

Няма го вече погледът ти влюбен

и май не гледаш никоя така.

Моят също май е някъде загубен...

Та свършиха ли вече наш`те времена?

Нали уж бяхме двамата?

Нали не осъзнавах колко съм красива?

Дали в това не се крие и драмата,

че мислех си: "О, да, аз съм щастлива"?

Щастлива ли? Не го мисля вече...

Залъгвана - да, но не и щастлива.

Била съм в плен на думите, които ти изрече,

но сега разбирам, че истината е горчива.

Аз съм сигурна, че някой ден

ще разбереш какво ми в било през тез години -

да бъдеш в себе си вглъбен

и да ме използваш, а аз да крещя: "Помогни ми..."

И въпреки болката, скрита в мойто сърце,

аз не искам ти да страдаш.

Та все пак уж болката минава, времето тече,

дано на хора като тебе не попадаш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Та все пак уж болката минава, времето тече,
    дано на хора като тебе не попадаш.

    Ммм да повтарям си ,че го мразя..но все пак не му желая това .. Прекрасно е !!!
  • Просто страхотно произведение
  • Дали в това не се крие и драмата,
    че мислех си: "О, да, аз съм щастлива"?
    Щастлива ли? Не го мисля вече...
    Залъгвана - да, но не и щастлива.

    Ех,много ме докосна!Искрено!
  • Прекрасен стих!Поздрави!
  • Опитаай се да обърнеш повече внимание на изказа си. Примерно "наш'те" е форма, която в съвременната поезия вече не се приема добре. Словото трябва да е леко и без такива съкращения в полза на ритъма. Чувството е силно и внушително, повежда читателя в посоката, която ти си искала да посочиш, но трябва да се стремиш към по-оригинален начин на писане.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...