Заблуда
Няма го вече погледът ти влюбен
и май не гледаш никоя така.
Моят също май е някъде загубен...
Та свършиха ли вече наш`те времена?
Нали уж бяхме двамата?
Нали не осъзнавах колко съм красива?
Дали в това не се крие и драмата,
че мислех си: "О, да, аз съм щастлива"?
Щастлива ли? Не го мисля вече...
Залъгвана - да, но не и щастлива.
Била съм в плен на думите, които ти изрече,
но сега разбирам, че истината е горчива.
Аз съм сигурна, че някой ден
ще разбереш какво ми в било през тез години -
да бъдеш в себе си вглъбен
и да ме използваш, а аз да крещя: "Помогни ми..."
И въпреки болката, скрита в мойто сърце,
аз не искам ти да страдаш.
Та все пак уж болката минава, времето тече,
дано на хора като тебе не попадаш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Все права защищены
