Заблуда
Няма го вече погледът ти влюбен
и май не гледаш никоя така.
Моят също май е някъде загубен...
Та свършиха ли вече наш`те времена?
Нали уж бяхме двамата?
Нали не осъзнавах колко съм красива?
Дали в това не се крие и драмата,
че мислех си: "О, да, аз съм щастлива"?
Щастлива ли? Не го мисля вече...
Залъгвана - да, но не и щастлива.
Била съм в плен на думите, които ти изрече,
но сега разбирам, че истината е горчива.
Аз съм сигурна, че някой ден
ще разбереш какво ми в било през тез години -
да бъдеш в себе си вглъбен
и да ме използваш, а аз да крещя: "Помогни ми..."
И въпреки болката, скрита в мойто сърце,
аз не искам ти да страдаш.
Та все пак уж болката минава, времето тече,
дано на хора като тебе не попадаш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Всички права запазени
