9 jul 2008, 19:28

Заблуда 

  Poesía » De humor
1448 0 50

Така упорито девойчето махаше:
наляво, надясно, към мене!
Прозрях, че едва ли мен чакаше
зад витрината с нетърпение.


Преди да мина финалната крачка
видях с ъгъла на окото
как с влажна и чиста бърсачка
моя двойник изми от стъклото.

С финес плисна водата на плочките
и... ето я цялата истина:
старостта ми бе дала отсрочка -
изкушила ме в миг и пречистила.

© Владимир Владимиров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??