9 июл. 2008 г., 19:28

Заблуда 

  Поэзия » Юмористическая
1371 0 50

Така упорито девойчето махаше:
наляво, надясно, към мене!
Прозрях, че едва ли мен чакаше
зад витрината с нетърпение.


Преди да мина финалната крачка
видях с ъгъла на окото
как с влажна и чиста бърсачка
моя двойник изми от стъклото.

С финес плисна водата на плочките
и... ето я цялата истина:
старостта ми бе дала отсрочка -
изкушила ме в миг и пречистила.

© Владимир Владимиров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??