Така упорито девойчето махаше:
наляво, надясно, към мене!
Прозрях, че едва ли мен чакаше
зад витрината с нетърпение.
Преди да мина финалната крачка
видях с ъгъла на окото
как с влажна и чиста бърсачка
моя двойник изми от стъклото.
С финес плисна водата на плочките
и... ето я цялата истина:
старостта ми бе дала отсрочка -
изкушила ме в миг и пречистила.
© Владимир Владимиров All rights reserved.