27 dic 2009, 10:52

Заблуда

  Poesía
609 0 5

Загубих те.

Когато смятах, че съм те намерил.

Когато смятах, че съм жив. 

Умрях.

Какво ли не в живота си не бях.

Стих и песен.

Летен глъч и лист на есен.

Кон в галоп понесен.

Защо си мислех, че ще бъда вечен.

Вятър в косите ти.

Звезди в очите ти.

Шепот в ушите ти.

Трепет вдушата ти.

Нежност в тишината ти.

Въздишка на устата ти.

Обичах до полуда.

Каква заблуда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...