27 dic 2009, 10:52

Заблуда

  Poesía
604 0 5

Загубих те.

Когато смятах, че съм те намерил.

Когато смятах, че съм жив. 

Умрях.

Какво ли не в живота си не бях.

Стих и песен.

Летен глъч и лист на есен.

Кон в галоп понесен.

Защо си мислех, че ще бъда вечен.

Вятър в косите ти.

Звезди в очите ти.

Шепот в ушите ти.

Трепет вдушата ти.

Нежност в тишината ти.

Въздишка на устата ти.

Обичах до полуда.

Каква заблуда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...