5 dic 2014, 21:59

Заблуда

1.1K 0 2

Заблуда 

 

Имало едно време – илюзията с това започва.

Защо илюзия ли?

Защото животът е приказка страшна.

История без принц и принцеси.

 

Животът те удря, че даже и мачка

по начин ужасен и груб.

Като злата вещица той те дарява

с мисълта пагубна, страшна,

че ти света ще покориш.

 

И ти, глупакът, вярваш и си казваш:

„Ура! Роден съм със късмет и с късмет ще си умра!“

 

Но идва време във което

той – животът маската си сваля

и разбираш най-накрая,

че кралство няма

и след девет планини в десета!

 

И какво ли друго ти остава?

Само вярата проклета,

че след време някой ще прочита

твойта приказка нелепа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Марашева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ОК! С най-голямо удоволствие ще продължавам да те чета!
  • Защо само едно, мила моя? Добра си... пиши още и още. Нещо те е наранило, но пък си го превърнала в поезия. И то, никак не лоша поезия по моето скромно мнение. Пожелавам ти да имаш много, много поводи да превръщаш в поезия не тъжни, а щастливи преживявания от живота си.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...