Заблуда
Заблуда
Имало едно време – илюзията с това започва.
Защо илюзия ли?
Защото животът е приказка страшна.
История без принц и принцеси.
Животът те удря, че даже и мачка
по начин ужасен и груб.
Като злата вещица той те дарява
с мисълта пагубна, страшна,
че ти света ще покориш.
И ти, глупакът, вярваш и си казваш:
„Ура! Роден съм със късмет и с късмет ще си умра!“
Но идва време във което
той – животът маската си сваля
и разбираш най-накрая,
че кралство няма
и след девет планини в десета!
И какво ли друго ти остава?
Само вярата проклета,
че след време някой ще прочита
твойта приказка нелепа!
© Деница Марашева All rights reserved.
