5 дек. 2014 г., 21:59

Заблуда

1.1K 0 2

Заблуда 

 

Имало едно време – илюзията с това започва.

Защо илюзия ли?

Защото животът е приказка страшна.

История без принц и принцеси.

 

Животът те удря, че даже и мачка

по начин ужасен и груб.

Като злата вещица той те дарява

с мисълта пагубна, страшна,

че ти света ще покориш.

 

И ти, глупакът, вярваш и си казваш:

„Ура! Роден съм със късмет и с късмет ще си умра!“

 

Но идва време във което

той – животът маската си сваля

и разбираш най-накрая,

че кралство няма

и след девет планини в десета!

 

И какво ли друго ти остава?

Само вярата проклета,

че след време някой ще прочита

твойта приказка нелепа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Марашева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ОК! С най-голямо удоволствие ще продължавам да те чета!
  • Защо само едно, мила моя? Добра си... пиши още и още. Нещо те е наранило, но пък си го превърнала в поезия. И то, никак не лоша поезия по моето скромно мнение. Пожелавам ти да имаш много, много поводи да превръщаш в поезия не тъжни, а щастливи преживявания от живота си.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...