Заблуда
Заблуда
Имало едно време – илюзията с това започва.
Защо илюзия ли?
Защото животът е приказка страшна.
История без принц и принцеси.
Животът те удря, че даже и мачка
по начин ужасен и груб.
Като злата вещица той те дарява
с мисълта пагубна, страшна,
че ти света ще покориш.
И ти, глупакът, вярваш и си казваш:
„Ура! Роден съм със късмет и с късмет ще си умра!“
Но идва време във което
той – животът маската си сваля
и разбираш най-накрая,
че кралство няма
и след девет планини в десета!
И какво ли друго ти остава?
Само вярата проклета,
че след време някой ще прочита
твойта приказка нелепа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Марашева Всички права запазени
