Заблуда

5.12.2014 г., 21:59 ч.

Поезия » Бели стихове

730 0 2

Заблуда

Имало едно време – илюзията с това започва.

Защо илюзия ли?

Защото животът е приказка страшна.

История без принц и принцеси.

Животът те удря, че даже и мачка

по начин ужасен и груб.

Като злата вещица той те дарява

с мисълта пагубна, страшна,

че ти света ще покориш.

И ти, глупакът, вярваш и си казваш:

„Ура! Роден съм със късмет и с късмет ще си умра!“

Но идва време във което

той – животът маската си сваля

и разбираш най-накрая,

че кралство няма

и след девет планини в десета!

И какво ли друго ти остава?

Само вярата проклета,

че след време някой ще прочита

твойта приказка нелепа!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

айзък (Цветелин)

2014-12-06T19:34:24+02:00

ОК! С най-голямо удоволствие ще продължавам да те чета!
айзък (Цветелин)

2014-12-06T18:49:25+02:00

Защо само едно, мила моя? Добра си... пиши още и още. Нещо те е наранило, но пък си го превърнала в поезия. И то, никак не лоша поезия по моето скромно мнение. Пожелавам ти да имаш много, много поводи да превръщаш в поезия не тъжни, а щастливи преживявания от живота си.