27 ene 2007, 17:55

Заблуда

2.4K 1 40


Затворих страницата с твоето име.
Прелистих те. Започнах отначало.
Последните ми думи - Забрави ме! -
се спънаха в една сълза преляла.
Изхвърлих спомените на боклука,
а снимките - в кутия на тавана.
И мъничка следа, че бил си тука,
погрижих се от теб да не остане.
Зарекох се, че няма да съм тъжна.
Възкръснала след теб - ще съм различна.
Но питам се, можах ли да излъжа
сърцето си, че спрях да те обичам?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Направо ме хваща яд като погледна!Вече сам найстина убедена,че двойките ги пишат хора,който не уважават дори себе си!Хора който оценяват без дори да са прочели!Грях е да напишеш /2/ на стих като този!Грях е!
  • Чудесна си! Много ми хареса! Поздрави!
  • Прекрасен стих ! Харесвам поезията ти !
  • Благодаря ти за стиха!
    Разкошен е!
    Стигна до сърцето ми
  • Много е добро наистина. Личи кой идва със самодейност и кой с професия ! Ти си от първенците. Няма спор!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...