27 янв. 2007 г., 17:55

Заблуда

2.4K 1 40


Затворих страницата с твоето име.
Прелистих те. Започнах отначало.
Последните ми думи - Забрави ме! -
се спънаха в една сълза преляла.
Изхвърлих спомените на боклука,
а снимките - в кутия на тавана.
И мъничка следа, че бил си тука,
погрижих се от теб да не остане.
Зарекох се, че няма да съм тъжна.
Възкръснала след теб - ще съм различна.
Но питам се, можах ли да излъжа
сърцето си, че спрях да те обичам?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Направо ме хваща яд като погледна!Вече сам найстина убедена,че двойките ги пишат хора,който не уважават дори себе си!Хора който оценяват без дори да са прочели!Грях е да напишеш /2/ на стих като този!Грях е!
  • Чудесна си! Много ми хареса! Поздрави!
  • Прекрасен стих ! Харесвам поезията ти !
  • Благодаря ти за стиха!
    Разкошен е!
    Стигна до сърцето ми
  • Много е добро наистина. Личи кой идва със самодейност и кой с професия ! Ти си от първенците. Няма спор!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....