Затворих страницата с твоето име.
Прелистих те. Започнах отначало.
Последните ми думи - Забрави ме! -
се спънаха в една сълза преляла.
Изхвърлих спомените на боклука,
а снимките - в кутия на тавана.
И мъничка следа, че бил си тука,
погрижих се от теб да не остане.
Зарекох се, че няма да съм тъжна.
Възкръснала след теб - ще съм различна.
Но питам се, можах ли да излъжа
сърцето си, че спрях да те обичам?