Тя направи всичко, за да бъде негова икона.
И боядиса се във русо, и превърна се в кокона.
И със сини лещи ходи, и със марковите дрехи,
И привлече го, тогава можеше да има всеки.
Той от нея взе си всичко – и девствеността отне ù.
И морала ù обърка, чувствата, парите взе ù.
Тя обичаше го сляпо и не виждаше, че всъщност
той използваше я само и това му бе присъщо.
Седмица-две беше тя „идеалната за него”,
но след още толкова друга тайно, бързо взе го.
Миличката чакаше той да звънне късно вечер,
докато той с друга спеше, пийнал, някъде далече.
Той по светло се прибира, тя го цяла вечер чака,
той със друга пак заспива, тя скандалът все протака.
И започва драма груба, тя крещи му и вилнее.
Той я удря и излиза, даже тихичко се смее.
И във късна нощ ужасна той набързо я остави.
Полза ни сълзите, нищо нямаше да ù направи.
Нито русите коси, нито сините ù лещи,
Нито слабичкото тяло, синините ù зловещи.
Той от нея взе си всичко – и сърцето ù открадна.
После тръгна, сякаш нищо, бързо, тихо той побягна.
А тя, милата, си плаче в ъгъла и пак се моли,
той да звънне, да се върне и за прошка да помоли.
© Александра Пеловска Todos los derechos reservados