Заблудена

Тя направи всичко, за да бъде негова икона.

И боядиса се във русо, и превърна се в кокона.

И със сини лещи ходи, и със марковите дрехи,

И привлече го, тогава можеше да има всеки.

Той от нея взе си всичко – и девствеността отне ù.

И морала ù обърка, чувствата, парите взе ù.

Тя обичаше го сляпо и не виждаше, че всъщност

той използваше я само и това му бе присъщо.

Седмица-две беше тя „идеалната за него”,

но след още толкова друга тайно, бързо взе го.

Миличката чакаше той да звънне късно вечер,

докато той с друга спеше, пийнал, някъде далече.

Той по светло се прибира, тя го цяла вечер чака,

той със друга пак заспива, тя скандалът все протака.

И започва драма груба, тя крещи му и вилнее.

Той я удря и излиза, даже тихичко се смее.

И във късна нощ ужасна той набързо я остави.

Полза ни сълзите, нищо нямаше да ù направи.

Нито русите коси, нито сините ù лещи,

Нито слабичкото тяло, синините ù зловещи.

Той от нея взе си всичко – и сърцето ù открадна.

После тръгна, сякаш нищо, бързо, тихо той побягна.

А тя, милата, си плаче в ъгъла и пак се моли,

той да звънне, да се върне и за прошка да помоли.