10 ago 2011, 13:23

Забранен плод

  Poesía
1.2K 1 3



Ако всичко в живота се плаща,

ако болката има цена,

то тогава недей ме изпраща -

аз платих да поставят стена.

Да ме спира, щом пак устремено,

сетил зов, аз при тебе се връщам.

Като ням пътен знак „Забранено”

да ми каже, че друг те прегръща.

Но дали аз тогава със сила

ще разбия таз спирка – стената,

или тя пък е първа разбила

твойте чувства към мен във душата.

Тъй сме всичките хора – порочни.

Забранения плод сме решили

да достигнем, а толкова сочни

плодове пък по нас са изгнили.             

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...