10 ago 2011, 13:23

Забранен плод

  Poesía
1.2K 1 3



Ако всичко в живота се плаща,

ако болката има цена,

то тогава недей ме изпраща -

аз платих да поставят стена.

Да ме спира, щом пак устремено,

сетил зов, аз при тебе се връщам.

Като ням пътен знак „Забранено”

да ми каже, че друг те прегръща.

Но дали аз тогава със сила

ще разбия таз спирка – стената,

или тя пък е първа разбила

твойте чувства към мен във душата.

Тъй сме всичките хора – порочни.

Забранения плод сме решили

да достигнем, а толкова сочни

плодове пък по нас са изгнили.             

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...