Ако всичко в живота се плаща,
ако болката има цена,
то тогава недей ме изпраща -
аз платих да поставят стена.
Да ме спира, щом пак устремено,
сетил зов, аз при тебе се връщам.
Като ням пътен знак „Забранено”
да ми каже, че друг те прегръща.
Но дали аз тогава със сила
ще разбия таз спирка – стената,
или тя пък е първа разбила
твойте чувства към мен във душата.
Тъй сме всичките хора – порочни.
Забранения плод сме решили
да достигнем, а толкова сочни
плодове пък по нас са изгнили.
© Мартин Спасов Всички права запазени