Aug 10, 2011, 1:23 PM

Забранен плод

  Poetry
1.2K 1 3



Ако всичко в живота се плаща,

ако болката има цена,

то тогава недей ме изпраща -

аз платих да поставят стена.

Да ме спира, щом пак устремено,

сетил зов, аз при тебе се връщам.

Като ням пътен знак „Забранено”

да ми каже, че друг те прегръща.

Но дали аз тогава със сила

ще разбия таз спирка – стената,

или тя пък е първа разбила

твойте чувства към мен във душата.

Тъй сме всичките хора – порочни.

Забранения плод сме решили

да достигнем, а толкова сочни

плодове пък по нас са изгнили.             

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартин Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...