19 mar 2015, 18:34

Забранена любов

  Poesía
1.3K 2 4

В очите ти стаена нежност

и влага в моите очи.

Очите на очи говорят,

устата сгърчена мълчи.

 

И вече ще е все така.

Сърцето ще набира мъка.

Ръка докоснала ръка,

ще бъде само за разлъка.

 

Отпускам немощно глава

с усмивката на болно цвете,

че шепне нечия уста:

„Надежда всяка оставете.”

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиляна Стаматова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесах тази "Забранена любов"
    Поздрави!
  • "Ръка докоснала ръка,
    ще бъде само за разлъка"
    Не така! Тази ръка може да гали нежно . Имай вяра! Харесах!
  • !
  • Добър вечер, Лили!
    Много талантливо сътворена творба и истинска. Не ми харесва"Надежда всяка оставете."Ще ти напиша една поговорка - превод от латински:
    "Докато дишам се надявам..."Препоръчам ти я като девиз за всеки ден.
    А ако в сърцето си имаш вяра в Бога, няма място за отчаяние - Той
    вечно мисли за нас.
    Желая ти нови творби и ведро настроение - това е вдъхновяващо.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...