Mar 19, 2015, 6:34 PM

Забранена любов

Poetry

1.3K 2 4

В очите ти стаена нежност

и влага в моите очи.

Очите на очи говорят,

устата сгърчена мълчи.

И вече ще е все така.

Сърцето ще набира мъка.

Ръка докоснала ръка,

ще бъде само за разлъка.

Отпускам немощно глава

с усмивката на болно цвете,

че шепне нечия уста:

„Надежда всяка оставете.”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

plama7 (Пламена Владимирова)

Харесах тази "Забранена любов"
Поздрави!

2015-03-20T19:56:53+02:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

"Ръка докоснала ръка,
ще бъде само за разлъка"
Не така! Тази ръка може да гали нежно . Имай вяра! Харесах!

2015-03-20T08:03:41+02:00
oksimoron (Христов)

!

2015-03-20T02:14:04+02:00
stoyna (Стойна Димова)

Добър вечер, Лили!
Много талантливо сътворена творба и истинска. Не ми харесва"Надежда всяка оставете."Ще ти напиша една поговорка - превод от латински:
"Докато дишам се надявам..."Препоръчам ти я като девиз за всеки ден.
А ако в сърцето си имаш вяра в Бога, няма място за отчаяние - Той
вечно мисли за нас.
Желая ти нови творби и ведро настроение - това е вдъхновяващо.

2015-03-20T00:02:49+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0