17 may 2006, 19:52

Zabrava

  Poesía
1.7K 0 0

Загубихме всичко, но не искаш да го проумееш.
Загубихме линията, която ни събира.
Загубих теб, това ме Разкъсва.
Не мога да те избавя от нея.
Не мога да се отдалеча и от теб.
Не спирам да мисля за теб!
Всичко е в главата ми,
всеки миг с теб се преповтаря в мен.
Не мога и не искам да забравя
дните, в които ти лежеше до мен!
Любовта променя!
Това може би ни раздели.
Ти си промени към мен
и аз към теб.
Ти ме  намрази, а аз те обикнах.
Ти си човека, който ме кара
да тръпна, да искам, да мога!
Отиде си, последва друга
и не знам какво да правя.
Не мога да намеря табелката
"изход" никаде в мен.
Тя е в теб, върни се и ме води към нея!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...