17.05.2006 г., 19:52

Zabrava

1.7K 0 0

Загубихме всичко, но не искаш да го проумееш.
Загубихме линията, която ни събира.
Загубих теб, това ме Разкъсва.
Не мога да те избавя от нея.
Не мога да се отдалеча и от теб.
Не спирам да мисля за теб!
Всичко е в главата ми,
всеки миг с теб се преповтаря в мен.
Не мога и не искам да забравя
дните, в които ти лежеше до мен!
Любовта променя!
Това може би ни раздели.
Ти си промени към мен
и аз към теб.
Ти ме  намрази, а аз те обикнах.
Ти си човека, който ме кара
да тръпна, да искам, да мога!
Отиде си, последва друга
и не знам какво да правя.
Не мога да намеря табелката
"изход" никаде в мен.
Тя е в теб, върни се и ме води към нея!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...