May 17, 2006, 7:52 PM

Zabrava

  Poetry
1.7K 0 0

Загубихме всичко, но не искаш да го проумееш.
Загубихме линията, която ни събира.
Загубих теб, това ме Разкъсва.
Не мога да те избавя от нея.
Не мога да се отдалеча и от теб.
Не спирам да мисля за теб!
Всичко е в главата ми,
всеки миг с теб се преповтаря в мен.
Не мога и не искам да забравя
дните, в които ти лежеше до мен!
Любовта променя!
Това може би ни раздели.
Ти си промени към мен
и аз към теб.
Ти ме  намрази, а аз те обикнах.
Ти си човека, който ме кара
да тръпна, да искам, да мога!
Отиде си, последва друга
и не знам какво да правя.
Не мога да намеря табелката
"изход" никаде в мен.
Тя е в теб, върни се и ме води към нея!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...