May 17, 2006, 7:52 PM

Zabrava

  Poetry
1.7K 0 0

Загубихме всичко, но не искаш да го проумееш.
Загубихме линията, която ни събира.
Загубих теб, това ме Разкъсва.
Не мога да те избавя от нея.
Не мога да се отдалеча и от теб.
Не спирам да мисля за теб!
Всичко е в главата ми,
всеки миг с теб се преповтаря в мен.
Не мога и не искам да забравя
дните, в които ти лежеше до мен!
Любовта променя!
Това може би ни раздели.
Ти си промени към мен
и аз към теб.
Ти ме  намрази, а аз те обикнах.
Ти си човека, който ме кара
да тръпна, да искам, да мога!
Отиде си, последва друга
и не знам какво да правя.
Не мога да намеря табелката
"изход" никаде в мен.
Тя е в теб, върни се и ме води към нея!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...