16 jun 2007, 0:17

Забравен

  Poesía
1.2K 0 1

Една красива нощ и много мъка.
Една звезда ще падне, тя е мъртва.
Едно сърце от болката ще стене.
Едни сълзи - те вечно ще текат
заради тебе.
Но идва ден и всичко си отива.
И пия аз кафе с една цигара.
Отлита пушекът,
а с него тръгва си и споменът за тебе.
Цигарата гори и тлее във сърцето ми
последната любов към тебе.
И щом цигарата изгасне,
аз ще те забравя.
Ще смачкам и последната любов
към теб във пепелника.
Какво от туй,
кутията е пълна.
Ще свърши първата цигара,
идва втора.
И тъй цигара след цигара,
всичко си отива.
И любовта, и мъката,
и всеки спомен.
Забравям аз, че някога си съществувал.
Забравям и че някога си ме обичал.
Изпивам си кафето
и си заминавам.
А ти, забравен,
ще изтлееш в пепелника... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сандра Неста Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...