16 июн. 2007 г., 00:17

Забравен

1.2K 0 1

Една красива нощ и много мъка.
Една звезда ще падне, тя е мъртва.
Едно сърце от болката ще стене.
Едни сълзи - те вечно ще текат
заради тебе.
Но идва ден и всичко си отива.
И пия аз кафе с една цигара.
Отлита пушекът,
а с него тръгва си и споменът за тебе.
Цигарата гори и тлее във сърцето ми
последната любов към тебе.
И щом цигарата изгасне,
аз ще те забравя.
Ще смачкам и последната любов
към теб във пепелника.
Какво от туй,
кутията е пълна.
Ще свърши първата цигара,
идва втора.
И тъй цигара след цигара,
всичко си отива.
И любовта, и мъката,
и всеки спомен.
Забравям аз, че някога си съществувал.
Забравям и че някога си ме обичал.
Изпивам си кафето
и си заминавам.
А ти, забравен,
ще изтлееш в пепелника... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сандра Неста Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...