Jun 16, 2007, 12:17 AM

Забравен

  Poetry
1.2K 0 1

Една красива нощ и много мъка.
Една звезда ще падне, тя е мъртва.
Едно сърце от болката ще стене.
Едни сълзи - те вечно ще текат
заради тебе.
Но идва ден и всичко си отива.
И пия аз кафе с една цигара.
Отлита пушекът,
а с него тръгва си и споменът за тебе.
Цигарата гори и тлее във сърцето ми
последната любов към тебе.
И щом цигарата изгасне,
аз ще те забравя.
Ще смачкам и последната любов
към теб във пепелника.
Какво от туй,
кутията е пълна.
Ще свърши първата цигара,
идва втора.
И тъй цигара след цигара,
всичко си отива.
И любовта, и мъката,
и всеки спомен.
Забравям аз, че някога си съществувал.
Забравям и че някога си ме обичал.
Изпивам си кафето
и си заминавам.
А ти, забравен,
ще изтлееш в пепелника... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сандра Неста All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...