в една красива бяла къща

с изглед към море без край

седи жена и кадри връща

на възраст средна е комай

от миналото тук пристигат

в ритъм странен и без ред

красиви спомени, обливат

глава и тяло със салеп

и миналото вече е сега…

изглежда времето изчезва,

лицето му явява се едва,

на фона на морето блесва

през друг прозорец, в друга къща

незнайното ни води да погледнем -

да видим него в мисли да прегръща

млад образ на жената от отдеве

из къщата навред търчат деца,

улисани в игри и без да знаят,

сред всякакви играчки с колелца

мъжът пада в неочаквана омая

два отчуждени свята- мъж, жена,

всеки в своя някак не присъства

и в този миг, и в свойта самота

душите им живеят в обща къща

на спомените забранени дявол

реши да се позабавлява с тях,

без сметка за това да си е давал,

че таз игра и него вкара в грях.