21 июн. 2023 г., 18:16

Забравен спомен

641 0 0

в една красива бяла къща

с изглед към море без край

седи жена и кадри връща

на възраст средна е комай

 

от миналото тук пристигат

в ритъм странен и без ред

красиви спомени, обливат

глава и тяло със салеп

 

и миналото вече е сега…

изглежда времето изчезва,

лицето му явява се едва,

на фона на морето блесва

 

през друг прозорец, в друга къща

незнайното ни води да погледнем -

да видим него в мисли да прегръща

млад образ на жената от отдеве

 

из къщата навред търчат деца,

улисани в игри и без да знаят,

сред всякакви играчки с колелца

мъжът пада в неочаквана омая

 

два отчуждени свята- мъж, жена,

всеки в своя някак не присъства

и в този миг, и в свойта самота

душите им живеят в обща къща

 

на спомените забранени дявол

реши да се позабавлява с тях,

без сметка за това да си е давал,

че таз игра и него вкара в грях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дон Спиридон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...