Момичето, в което аз се влюбих, няма нужда, знам, от грим. За красотата - не намирам думи - чарът неин е незрим. Като перли светят в тъмното очите й. Погледне ли ме - целият блестя. Момичето, излязло от мечтите ми, осъмва пак във моята душа. Ръцете ми, когато наболяват, търсят нейната телесна топлина. И в тъгата си, и в мъката успявам да бъда с нея. Целият с вина, че туй се случва само нереално. А животът ми... прилича на наздравица. След сърцето ми преискрено, страдално, подарявам аз и този стих. Забравен съм.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.