Забравен съм
Момичето, в което аз се влюбих,
няма нужда, знам, от грим.
За красотата - не намирам думи -
чарът неин е незрим.
Като перли светят в тъмното очите й.
Погледне ли ме - целият блестя.
Момичето, излязло от мечтите ми,
осъмва пак във моята душа.
Ръцете ми, когато наболяват,
търсят нейната телесна топлина.
И в тъгата си, и в мъката успявам
да бъда с нея. Целият с вина,
че туй се случва само нереално.
А животът ми... прилича на наздравица.
След сърцето ми преискрено, страдално,
подарявам аз и този стих. Забравен съм.
няма нужда, знам, от грим.
За красотата - не намирам думи -
чарът неин е незрим.
Като перли светят в тъмното очите й.
Погледне ли ме - целият блестя.
Момичето, излязло от мечтите ми,
осъмва пак във моята душа.
Ръцете ми, когато наболяват,
търсят нейната телесна топлина.
И в тъгата си, и в мъката успявам
да бъда с нея. Целият с вина,
че туй се случва само нереално.
А животът ми... прилича на наздравица.
След сърцето ми преискрено, страдално,
подарявам аз и този стих. Забравен съм.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Шуманов Все права защищены
