Забравена истина

22 nov 2011, 21:21

Poesía » Otra

632 0 3

Чувство на отминалост,

на бездиханна стая,

на роза с повехнали листа,

на помътняла вода…

Чувство на умора,

но не от свършена работа,

далечен аромат на вино,

тръпчиво по небцето полепнало.

Дъжд отмил срама ти,

вятър отвял глупостта ти,

сили от преливащ страх

се вливат в душата ти.

Забравена е някъде истината,

пък и на кого е нужна тя,

щом лъжата прикрива лицето ти

и е късче блясък от сърцето ти.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.