Забравена истина
Чувство на отминалост,
на бездиханна стая,
на роза с повехнали листа,
на помътняла вода…
Чувство на умора,
но не от свършена работа,
далечен аромат на вино,
тръпчиво по небцето полепнало.
Дъжд отмил срама ти,
вятър отвял глупостта ти,
сили от преливащ страх
се вливат в душата ти.
Забравена е някъде истината,
пък и на кого е нужна тя,
щом лъжата прикрива лицето ти
и е късче блясък от сърцето ти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ирена Дочева Todos los derechos reservados
