Забравена истина

22.11.2011 г., 21:21 ч.

Поезия » Друга

529 0 3

Чувство на отминалост,

на бездиханна стая,

на роза с повехнали листа,

на помътняла вода…

Чувство на умора,

но не от свършена работа,

далечен аромат на вино,

тръпчиво по небцето полепнало.

Дъжд отмил срама ти,

вятър отвял глупостта ти,

сили от преливащ страх

се вливат в душата ти.

Забравена е някъде истината,

пък и на кого е нужна тя,

щом лъжата прикрива лицето ти

и е късче блясък от сърцето ти.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.