Забравена истина
Чувство на отминалост,
на бездиханна стая,
на роза с повехнали листа,
на помътняла вода…
Чувство на умора,
но не от свършена работа,
далечен аромат на вино,
тръпчиво по небцето полепнало.
Дъжд отмил срама ти,
вятър отвял глупостта ти,
сили от преливащ страх
се вливат в душата ти.
Забравена е някъде истината,
пък и на кого е нужна тя,
щом лъжата прикрива лицето ти
и е късче блясък от сърцето ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Дочева Всички права запазени
