Чувство на отминалост,
на бездиханна стая,
на роза с повехнали листа,
на помътняла вода…
Чувство на умора,
но не от свършена работа,
далечен аромат на вино,
тръпчиво по небцето полепнало.
Дъжд отмил срама ти,
вятър отвял глупостта ти,
сили от преливащ страх
се вливат в душата ти.
Забравена е някъде истината,
пък и на кого е нужна тя,
щом лъжата прикрива лицето ти
и е късче блясък от сърцето ти.
© Ирена Дочева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
