Чувство на отминалост,
на бездиханна стая,
на роза с повехнали листа,
на помътняла вода…
Чувство на умора,
но не от свършена работа,
далечен аромат на вино,
тръпчиво по небцето полепнало.
Дъжд отмил срама ти,
вятър отвял глупостта ти,
сили от преливащ страх
се вливат в душата ти.
Забравена е някъде истината,
пък и на кого е нужна тя,
щом лъжата прикрива лицето ти
и е късче блясък от сърцето ти.
© Ирена Дочева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
