thedac (Димитър Драганов) thedac (Димитър Драганов)
67 876
11 nov 2021, 20:33

Забравени

  Poesía
542 1 2

Ние бяхме си толкова близки.

Ние с теб си живяхме добре.

Днес съм просто самотна огризка

и разбито от мъка сърце.
 

Не виня, че си тръгна сърдита.

Чак тогава успях да прозра:

любовта не крещи и не пита,

но отлита и чупи сърца.
 

Любовта е пияна! В неделя

до припадък пиянства сама!

Любовта по душите ни стреля!

Любовта побеждава страха?...
 

Ние с теб се забравихме вече.

Май е редно да бъде така.

Любовта ни изчезна далече

и дори не остави следа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • thedac (Димитър Драганов)
    thedac (Димитър Драганов)
    Така е, palenka (Пепи)! Винаги се намира все някой. Поздрави! 😊
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    И самотните огризки по някое време все ще се намери някой да ги загризка!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0