Забравени

11.11.2021 г., 20:33 ч.

Поезия

217 1 2

Ние бяхме си толкова близки.

Ние с теб си живяхме добре.

Днес съм просто самотна огризка

и разбито от мъка сърце.

Не виня, че си тръгна сърдита.

Чак тогава успях да прозра:

любовта не крещи и не пита,

но отлита и чупи сърца.

Любовта е пияна! В неделя

до припадък пиянства сама!

Любовта по душите ни стреля!

Любовта побеждава страха?...

Ние с теб се забравихме вече.

Май е редно да бъде така.

Любовта ни изчезна далече

и дори не остави следа...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

thedac (Димитър Драганов)

2021-11-13T00:46:57+02:00

Така е, palenka (Пепи)! Винаги се намира все някой. Поздрави! 😊
palenka (П Антонова)

2021-11-11T20:39:05+02:00

И самотните огризки по някое време все ще се намери някой да ги загризка!