Забравени
Ние бяхме си толкова близки.
Ние с теб си живяхме добре.
Днес съм просто самотна огризка
и разбито от мъка сърце.
Не виня, че си тръгна сърдита.
Чак тогава успях да прозра:
любовта не крещи и не пита,
но отлита и чупи сърца.
Любовта е пияна! В неделя
до припадък пиянства сама!
Любовта по душите ни стреля!
Любовта побеждава страха?...
Ние с теб се забравихме вече.
Май е редно да бъде така.
Любовта ни изчезна далече
и дори не остави следа...
© Димитър Драганов All rights reserved.
