И тази вечер щастието е в ъгъла забутано,
а сенките са остри като зъби.
Самотните души усилено строят иглута
с надежда, че не всичко е загубено,
припалват своите мънички огнища,
където влажни клонки пукат тягостно,
закърпват дрехите от времето разнищени,
че тази зима май ще бъде яростна.
А горе - на дървото на живота,
в своя дом от есенни листа
някой си оправяше леглото...
Бог заспа под завивка от подранил сняг.