Geo (Георги Георгиев)
4 6
Oct 14, 2009, 3:49 PM

Забравени 

  Poetry
632 0 7

И тази вечер щастието е в ъгъла забутано,
а сенките са остри като зъби.
Самотните души усилено строят иглута
с надежда, че не всичко е загубено,
припалват своите мънички огнища,
където влажни клонки пукат тягостно,
закърпват дрехите от времето разнищени,
че тази зима май ще бъде яростна.
А горе - на дървото на живота,
в своя дом от есенни листа
някой си оправяше леглото...

Бог заспа под завивка от подранил сняг.

© Георги Георгиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??