И тази вечер щастието е в ъгъла забутано,
а сенките са остри като зъби.
Самотните души усилено строят иглута
с надежда, че не всичко е загубено,
припалват своите мънички огнища,
където влажни клонки пукат тягостно,
закърпват дрехите от времето разнищени,
че тази зима май ще бъде яростна.
А горе - на дървото на живота,
в своя дом от есенни листа
някой си оправяше леглото...
Бог заспа под завивка от подранил сняг.
© Георги Георгиев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
