Забравени
И тази вечер щастието е в ъгъла забутано,
а сенките са остри като зъби.
Самотните души усилено строят иглута
с надежда, че не всичко е загубено,
припалват своите мънички огнища,
където влажни клонки пукат тягостно,
закърпват дрехите от времето разнищени,
че тази зима май ще бъде яростна.
А горе - на дървото на живота,
в своя дом от есенни листа
някой си оправяше леглото...
Бог заспа под завивка от подранил сняг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Георгиев Всички права запазени
