13 abr 2016, 20:42

Забрави

388 0 0

Не, че ме обичаше, нали?

Не, че нямаше живот без мен.

Твоето бе просто луда страст,

което всичко в нас

докрай изпепели.

И в този огън не остана

и искрица даже,

надеждата да ни покаже.

Не се разкайвам.

А и ти недей.

Аз не те проклинам,

но и те те обичам.

Пътят ми сега

встрани от твоя тича.

и тъкмо за това

сега наричам:

-Дано да си щастлив.

Но без фалш и сълзи

и без капчица тъга

името ми забрави.

И да споменаваш, недей.

Простичко без мен живей.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиляна Стаматова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...