13.04.2016 г., 20:42

Забрави

387 0 0

Не, че ме обичаше, нали?

Не, че нямаше живот без мен.

Твоето бе просто луда страст,

което всичко в нас

докрай изпепели.

И в този огън не остана

и искрица даже,

надеждата да ни покаже.

Не се разкайвам.

А и ти недей.

Аз не те проклинам,

но и те те обичам.

Пътят ми сега

встрани от твоя тича.

и тъкмо за това

сега наричам:

-Дано да си щастлив.

Но без фалш и сълзи

и без капчица тъга

името ми забрави.

И да споменаваш, недей.

Простичко без мен живей.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Стаматова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...