3 jul 2019, 9:16

Забрави ме... За толкова, колкото... 

  Poesía » Otra
399 16 13

Забрави ме, любов, забрави,
забрави ми лицето и името!
Лято, слънце, цветя и треви...
Късче лед и в сърцето ми зимата.

 

На последния тъжен разклон,
се разминаха нашите влакове.
Разкривена усмивка, поклон,
тънък скреж, върху пътните знакове.

 

Дай ми време. И зима ми дай.
Може би ще замръзне и болката.
Сняг покрива косите ми. Край.
Забрави ме... За толкова, колкото...

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??