16 may 2021, 20:47

Забравих

Poesía » De amor, Verso libre

872 0 1

Забравих!
За вчера, за днес и за утре.
Когато устните ти - моите допряха,
когато очите ти - огледало ми бяха,
когато прегръдката ти - одеало ми беше

и времето не вървеше.
Когато сърцето си при теб си оставих

от горещия студ да го пазиш!
В прегръдката ти искам да се скрия

знам ще ме защити
и в очите ти топли нека пак да видя,
как и твоето сърце - за мен гори!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0